Как се чете етикетът на хранителна добавка
Актуализирано: септември 2026 г.
Предната страна на опаковката е реклама. Гърбът е документ. Това изречение спестява повечето разочарования с хранителните добавки — остава само да знаете какво точно да търсите отзад и какво означава всяка информация.
Списъкът на съставките е подреден по тегло
Съставките се изброяват в намаляващ ред според количеството, използвано при производството. Изисква го Регламент 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите. На първо място обикновено стои вода или носител, а онова, което се рекламира отпред, спокойно може да е накрая.
Има едно изключение, което си струва да се помни: съставките под два процента от масата могат да се изброят в произволен ред в края на списъка. Последните позиции следователно не са непременно подредени.
Номерата E не са предупреждение, но понякога носят задължение
Номерът E означава само, че веществото е оценено и разрешено в Съюза. Материята се урежда от Регламент 1333/2008 относно добавките в храните. Самият номер не казва дали добавката е естествена: аскорбиновата киселина, тоест витамин C, е E300.
Шест оцветителя обаче имат особен статут. Тартразин (E102), хинолиново жълто (E104), „залез” жълто FCF (E110), азорубин (E122), понсо 4R (E124) и алура червено AC (E129) изискват на етикета да пише, че продуктът може да повлияе неблагоприятно върху активността и вниманието при деца. Задължението произтича от приложение V към същия регламент и се отнася за всяка храна, която ги съдържа.
Липсата на тази формулировка при наличие на един от шестте е конкретно несъответствие, проверимо за трийсет секунди: намерете номера в списъка, после потърсете изречението на етикета.
Какво може да обещава производителят
Хранителните и здравните претенции се уреждат от Регламент 1924/2006. Принципът е прост: може да се използва само претенция, преминала научна оценка и вписана в европейския регистър. Всичко останало не е допустимо, дори да звучи предпазливо.
- Хранителната добавка никога не лекува. Приписването на храна на свойства за предпазване, лечение или излекуване на болест е изрично забранено. „Срещу паразити”, „за черния дроб”, „за кръвното” не са допустими описания.
- „Детокс” не е разрешена. Претенции за прочистване на организма от токсини не фигурират в регистъра на разрешените претенции.
- „Пробиотик” често се третира като здравна претенция — самата дума, без допълнително описание — и употребата ѝ на етикет се оспорва в няколко държави членки.
- Претенциите за растения са спрени. За много растителни суровини оценката не е приключила и остават в състояние „on hold”. Затова описанията на билките в материалите на производителите са толкова предпазливи и общи.
Колко точно — въпросът, който решава
Списък без количества не казва почти нищо. Два етикета могат да посочват едно и също растение и да се различават десетократно по доза. При растителните екстракти търсете две числа:
- Съдържанието в дневна порция, в милиграми или милилитри.
- Съотношението на екстракция, изписано като 1:10 или 10:1. Записът 1:10 означава, че от десет части растителна суровина се получава една част екстракт — тоест разреден екстракт. 10:1 обозначава концентрат.
Ако производителят изброява само растенията без нито едно число, препаратът не може да се сравни с нищо: нито с конкуренцията, нито с дозите от монографиите.
Отговорното лице, тоест къде отива рекламацията
На всяка опаковка трябва да са посочени името и адресът на лицето, отговорно за информацията за храната. То отговаря за продукта и към него се насочва рекламация. Името си струва да се потърси в търговския регистър на държавата по седалище.
Отнема минута и отговаря на въпроси, които никой отзив не решава: дали дружеството съществува, от коя година, дали не е в ликвидация и дали адресът от етикета съвпада с този в регистъра. Струва си да се отвори и интернет адресът от опаковката — случва се да е отдавна изтекъл.
Четири проверки пред щанда
- Потърсете всяко обещание от предната страна в списъка отзад.
- Проверете дали при наличие на един от шестте оцветителя е изписано предвиденото означение.
- Потърсете числата: милиграми на порция и съотношение на екстракция.
- Прочетете дневната порция и разделете съдържанието на нея — ще знаете за колко наистина стига опаковката.
Източници
- Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите — EUR-Lex, CELEX 32011R1169
- Регламент (ЕО) № 1333/2008 относно добавките в храните, приложение V — EUR-Lex, CELEX 32008R1333
- Регламент (ЕО) № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции — EUR-Lex, CELEX 32006R1924
- Директива 2002/46/ЕО относно хранителните добавки — EUR-Lex, CELEX 32002L0046
- Европейски регистър на хранителните и здравните претенции — Европейска комисия
- Българска агенция по безопасност на храните — babh.government.bg
Текстът описва общи правила за етикетиране на храните и не представлява правен или медицински съвет.